Какво е захарен диабет

Захарният диабет е група от заболявания, при които нивата на кръвната захар на човек са повишени в сравнение със здрави хора. Основните симптоми са повишена жажда, чести позиви за уриниране, умора и гъбични инфекции, които не могат да бъдат излекувани. Може да има необяснима загуба на тегло, намалено зрение, отслабена памет и други проблеми.

Захарният диабет е ендокринна патология. Заболяването се характеризира с дисбаланс на хомеостазата (постоянство на вътрешната среда), поради недостатъчност на интрасекреторната функция на панкреаса и нарушения в регулацията на метаболитните процеси.

Основният клиничен признак на диабета е постоянното повишено ниво на кръвната захар (хипергликемия). Здравословното ниво на кръвната захар на гладно при възрастен не трябва да надвишава 5,5 mmol/L. При по-възрастни хора се допуска леко повишаване на стойностите (не повече от 1 mmol/l).

Патогенеза (произход) на заболяването

Инсулинът играе основна роля в развитието на заболяването. Това е ендокринен (интрасекреторен) хормон, произвеждан от панкреаса. В тялото той изпълнява няколко жизненоважни функции:

• Доставяне на глюкоза (основният източник на енергия) до тъканите и клетките.
• Регулиране на количеството кетони (ацетонови тела - токсични метаболитни продукти).
• Стимулиране на синтеза на високомолекулен гликоген (резерв от глюкоза).
• Подобряване на производството на протеин и инхибиране на разграждането му.

При дестабилизиране на производството и потреблението на инсулин се губи контрол върху изброените метаболитни процеси и се развива диабет. Захарният диабет е нелечим. Няма ерадикационна терапия, която да унищожи разрушителния процес в организма или да го обърне. Можете да получите диабет независимо от възрастта и пола. Патологичните промени в метаболизма и производството на хормони възникват под въздействието на няколко фактора, които определят вида на заболяването.

Видове и причини за заболяването

Класификацията на основните видове заболяване на първи и втори се основава на етиологията (причините за възникване) и използваните терапевтични тактики.

Първи тип

Инсулинозависимият захарен диабет тип 1 (IDDM 1), иначе ювенилен, се формира в детството и юношеството и може да бъде вроден. Характеризира се със загуба на функцията на панкреаса. Органът не е в състояние да изпълнява ендокринната функция за производство на инсулин. При липса на проводящ хормон глюкозата се концентрира в кръвта.

Клетките на мозъка, нервната система, епидермиса, мускулната система и всички други органи и системи не получават пълноценно хранене. В същото време клетките на самата жлеза изпитват захарен глад, което води до тяхната смърт. Неконтролираното натрупване на кетони крие риск от глобална интоксикация на организма. При деца това състояние лесно преминава в кетоацидотична кома с възможен фатален изход.

Причини

Има две основни причини за развитие на IDDM: 1. Автоимунна. Това е следствие от неправилно функциониране на имунната система, която игнорира защитните функции и произвежда антитела, които унищожават клетките на панкреаса. Спусъкът (импулсът) за активиране на патологичните процеси е:

• Заболявания с вирусен произход: ХИВ и СПИН, заушка (паротит), видове херпесни вируси (цитомегаловирус, Косаки, Епщайн-Бар).
• Множество алергии.
• Нездравословна диета (преобладаване на бързи въглехидрати) на фона на ниска физическа активност, затлъстяване.

Автоимунни реакции могат да възникнат в резултат на неправилно лечение с определени видове лекарства. Втората причина е генетичната предразположеност (наследственото наличие на увредени гени в организма). Заболяването се развива поради доминирането на засегнатите гени, рецесивна мутация (наследяване от двамата родители).

Променен генофонд не е 100% гаранция за развитието на болестта. При раждането детето получава наследствена предразположеност, а не самия диабет. В същото време не е изключено непряко предаване на генетична информация. Ако родителите са здрави, склонността към диабет може да бъде наследена от баба и дядо.

Втори тип

Инсулинонезависимият захарен диабет тип 2 (NIDDM 2) се развива при хора над 40 години. За разлика от юношеския тип, панкреасът запазва интрасекреторните си способности и стабилно произвежда инсулин. Глюкозата се натрупва в кръвта поради прогресирането на инсулиновата резистентност - нарушение на реакцията към хормона (чувствителността на клетките към хормона и способността да го консумират напълно). Поради хроничната липса на търсене на инсулин в тежкия стадий на заболяването неговият синтез спира.

Причини

Затлъстяването се счита за основна причина за инсулинова резистентност. Други фактори, които предизвикват развитието на диабет тип 2, включват:

• Хронични патологии на панкреаса, органи на хепатобилиарната система, сърдечно-съдови заболявания.
• Нездравословна страст към алкохолни напитки.
• Хранителни разстройства (гастрономичен глад за сладко, неконтролиран апетит).
• Функционална недостатъчност на надбъбречната кора поради продължителна терапия с лекарства, съдържащи хормони.
• Дистрес (хроничен психо-емоционален стрес).

Освен това има неблагоприятна наследственост. Този фактор действа заедно с изброените причини в 80% от случаите. Рискът от развитие на заболяването се увеличава при жените в предменопаузалния период и по време на менопаузата. Това се дължи на промени в хормоналния статус и наднормено тегло.

Допълнително

Други видове диабет включват:

• GDM (гестационен захарен диабет при бременни жени). Развива се през втората половина на перинаталния период. Причините са: повишено натоварване на панкреаса, намалено производство на инсулин поради високата активност на половите стероидни хормони (прогестерон).
• Лада диабет (латентен автоимунен диабет при възрастни). Развива се според инсулинозависимия тип, но има симптоми от втория тип.
• Диабет Моди (група генетични заболявания).

важно! Захарният диабет не е заразно заболяване!

Поради неинфекциозния си произход е невъзможно да се заразите с диабет по кръвен, въздушно-капков път или по друг начин.

Етапи и симптоми

Всички видове заболяване имат тристепенен прогресивен курс с добавяне на множество усложнения. Интензивността на симптомите зависи от стадия на заболяването:

• Първоначален (първоначален) или компенсиран. Благодарение на пълното функциониране на компенсаторния механизъм, под въздействието на лекарства и диетична терапия, се поддържа стабилен контрол върху количеството глюкоза в кръвта. Ако се спазват медицинските препоръки, потенциалните усложнения може да не се появят.
• Умерен стадий на субкомпенсация. На този етап симптомите на диабета се засилват и се появяват съпътстващи заболявания (усложнения). Става трудно да се поддържат нивата на гликемията на приемливо ниво, тъй като тялото функционира на границата на възможностите си.
• Декомпенсиран или краен стадий. Характеризира се с високи нива на захар и невъзможност за нейното стабилизиране. Тялото губи способността си да се бори с патологията и да устои на развитието на усложнения. Това състояние лесно преминава в диабетна кома с последваща смърт.

Основни симптоми

Захарният диабет от инсулин-резистентен тип има латентен ход. Тежките симптоми може да не се появят няколко години, тъй като нямат характерни черти. Потенциалните диабетици често не обръщат достатъчно внимание на промените в благосъстоянието в началото на заболяването. Повишеното ниво на глюкоза в кръвта се открива случайно по време на рутинен медицински преглед или според резултатите от биохимичен анализ, предписан при явяване на пациента.

Заболяването тип 1 се развива бързо, симптомите са интензивни (особено при деца). Непотърсената медицинска помощ навреме представлява сериозна заплаха за човешкото здраве и живот. Проявата на симптомите на тип 1 и 2 е подобна. Основните признаци, показващи високи нива на кръвната захар са:

• Намалени физически и умствени способности.
• CFS (синдром на хроничната умора) и дисания (нарушение на съня).
• Полидипсия (постоянна жажда).
• Полакиурия (интензивно изпразване на пикочния мехур).
• Цефалгичен синдром (главоболие), свързан с хронично високо кръвно налягане (BP).
• Хиперхидроза (повишено изпотяване).
• Полифагия (повишен апетит, нерегулиран от мозъка).
• Системни остри респираторни вирусни инфекции и настинки в резултат на отслабен имунитет.
• Дълготрайна регенерация на епидермиса (кожата) след увреждане.

Прогресивният захарен диабет се характеризира с:

• Миризмата на амоняк от устата (с развитието на юношеския тип заболяване).
• Промени в структурата на нокътните плочи (отделяне) и косата (сухота, чупливост).
• Хиперкератоза (вроговяване на кожния слой на краката), с нарушена десквамация (излющване).
• Дерматомикоза (гъбично заболяване на ноктите и кожата).
• Телеангиектазия (паякообразни вени), прогресираща до изразена съдова мрежа под кожата.
• Астения (невропсихологична непълноценност).
• Атаксия (нарушена координация).
• Нарушения на паметта, зрението, вниманието.
• Немотивирана раздразнителност, заменена от апатия.
• Тахикардия (нарушена сърдечна ритмика).
• Артралгия (невъзпалителна болка в ставите).
• Парасестия (изтръпване на краката), крампи, усещане за парене в крайниците.
• Намалено либидо (сексуално желание).

Половите симптоми са при жените - кандидоза (вагинални гъбички), NOMC (овариално-менструален цикъл), при мъжете - слаба ерекция (до еректилна дисфункция, иначе импотентност), алопеция (оплешивяване). По-късно се появяват репродуктивни неуспехи с характерна невъзможност за зачеване на дете.

Допълнително

Специфичните прояви включват следните синдроми на захарен диабет:

• Синдромът на Мориак е нарушение на развитието при деца с ювенилен диабет.
• Синдром на Somogyi - "скокове" в захарта поради неправилна инсулинова терапия.
• Метаболитна инсулинова резистентност.
• Синдром на Dawn - хипергликемия на гладно.

При тежки усложнения на заболяването възниква синдром на Рейно - нарушение на кръвообращението в крайниците с болезнена парасестезия.

Чести усложнения на диабета

Продължителността на живота с диабет зависи до голяма степен от предотвратяването на усложнения. Причината за увреждане и смърт на пациента най-често са ранните последици от диабета и неспазването на правилата за лечение. Усложненията се класифицират като остри и хронични. В първия случай влошаването на здравето може да се развие от няколко дни до няколко часа.

Остро състояние е диабетна криза, провокирана от хипергликемия или бързо понижаване на кръвната захар (хипогликемия). Хипогликемичната криза се характеризира със спад на глюкозата до критично ниво от 2,8 mmol / l, когато човек губи съзнание. Има три вида хипергликемична криза в зависимост от симптомите и причините за развитие:

• Хиперосмоларен (основната причина е неконтролиран захарен диабет тип 2).
• Лактатоцидоза (развива се поради натрупване на млечна киселина в кръвната плазма и периферните тъкани на нервната система).
• DKA или диабетна кетоацидоза (натрупване на телесни кетони в кръвта поради инсулинов дефицит).

По правило кризата не може да бъде избегната без спешна медицинска помощ. В противен случай пациентите развиват диабетна кома. Хроничните усложнения имат продължителен характер на развитие. Най-честите и тежки по характер са ангиопатията (диабетно съдово увреждане), дължащо се на променен състав на кръвта и нарушения на кръвообращението.

Какъв вид ангиопатия се случва зависи от мястото на неговото развитие:

• Патологични промени в съдовете на бъбречния апарат (нефропатия) с последващо развитие на бъбречна недостатъчност.
• Увреждане на съдовата система на мозъка (енцефалопатия), застрашаващо деменция (придобита деменция).
• Ангиопатия на коронарните съдове, като следствие: инфаркт, исхемична болест на сърцето (коронарна болест на сърцето).
• Микро- и макроангиопатия на съдовете на долните крайници, с развитието на диабетно стъпало (наричано по-нататък гангрена на краката).
• Нарушение на кръвоснабдяването на ретината (ретинопатия) със заплаха от пълна загуба на зрение.

Ангиопатията води до атрофия на нервните влакна (диабетна невропатия).

Лабораторна диагностика

Захарният диабет може да се диагностицира само чрез лабораторен кръвен тест за количествено съдържание на глюкоза. Цялостният преглед включва няколко вида тестове:

• Основен анализ на капилярна (пръстова) или венозна кръв.
• GTT (тест за глюкозна толерантност) за определяне на степента на усвояване на глюкозата.
• Анализ на нивото на гликозилиран (гликиран) хемоглобин HbA1C (ретроспективна оценка на гликемията за 4 месеца).
• Изследване на кръвта за количеството антитела срещу глутамат декарбоксилаза (GAD антитела) за определяне на типа диабет.
• Анализ на урината за наличие на протеин и глюкоза (при здрави хора тези вещества отсъстват в урината).

Допълнително се предписват хардуерни диагностични процедури: ЕКГ, ултразвук, ангиография (съдово изследване).

Основни принципи на лечение

Захарният диабет не търпи пренебрегване на лечението. Да живееш с такова заболяване означава постоянно лечение. Терапията на патологията се основава на употребата на лекарства и диетично хранене. Основните цели на лечението са да се доближат гликемичните нива възможно най-близо до нормативните стойности, да се забави прогресията на заболяването и да се забави развитието на свързаните с него усложнения.

Основни методи на лечение:

• Инсулинова терапия (инжектиране на медицински инсулин за симулиране на естественото му производство при заболяване тип 1).
• Таблетки от хипогликемични лекарства (за неинсулинозависим тип).
• Диетична терапия (при спазване на правилата на диетата „Таблица № 9”).
• Класове по физикална терапия.

важно! Схемата и дозите на инсулиновите инжекции се предписват от ендокринолог на индивидуална основа. Антихипергликемичните лекарства също се избират за всеки отделен случай.

Разрешено е да се използва традиционната медицина:

• Изделия от дърво (кора, пъпки).
• Имуностимулиращи смеси от ядки и разрешени сушени плодове (сини сливи, смокини, ябълки).
• Лечебни билки (глухарче, репей, жълт кантарион, козя рута, коприва и др.).
• Мед (ограничено) и пчелни продукти.

Преди да използвате рецепти за алтернативна медицина, е необходимо да получите одобрението на лекуващия ендокринолог/

Прогноза

Тъй като диабетът е необратимо състояние, въпросът колко години живеят хората с тази диагноза възниква за всички диабетици. Никой няма да се наеме да назове точната цифра. Има някои медицински статистики, според които жизненият цикъл на инсулинорезистентния тип се съкращава с 5-8 години. При инсулинозависимо заболяване продължителността на живота се съкращава с 19-20 години при жените и с 10-12 години при мъжката половина от населението. Въпреки това критерият за пола не е основният показател за броя на годините, определени за един диабетик.

Основното значение е качеството на живот, което пациентът може да подобри самостоятелно. Ако не можете да се отървете от диабета, трябва да се научите как да го управлявате, тоест да го държите под строг контрол. Това ще помогне да се забави развитието на усложненията - основната причина за ранна смърт при диабетици.

Да направим живота с диабет възможно най-пълноценен и да увеличим продължителността му е възможно само при спазване на всички медицински препоръки. Ендокринолозите настоятелно съветват да посещавате уроци в „Училището по диабет“, където подробно се изучават всички методи за подобряване на качеството на живот, предотвратяване на негативни последици и тактика на лечение.

Резултати

Невъзможно е да се премахне диабета. С такава диагноза човек трябва да получи подходящо лечение за цял живот, да се придържа към диета и да се откаже от зависимостите. Основните причини за заболяването са:

• Неблагоприятна наследственост.
• Нарушена имунна функция.
• Нездравословен начин на живот.

За навременна диагноза е необходимо внимателно да се слушат промените в благосъстоянието и редовно да се подлагат на лабораторни изследвания за нивата на кръвната захар. Колко дълго живеят хората с патологията зависи от добрия контрол на диабета.